Веселин Дафов

Питащото и битието
(Онтология на категорията)

Идеята за този доклад е вдъхновена от заглавието на конференцията в памет на Стефан Васев – а именно: Езикът на битието. Темата за категориите и категориалността е традиционно натоварена с осмисляне и интерпретации и на самото езиково, като различно от логическото и онтологическото. Вероятно задачата да се обоснове приоритета на онтологическото пред логическото и езиковото (филологическото) при изследване на категориите и категориалността звучи фундаменталистки и необосновано в историко-философски план. Затова и няма да се занимавам с въпроса за такъв или какъвто и да е друг приоритет.

Бих желал да поставя на обсъждане осмислянето на категорията, категориите и категориалността от гледна точка на субектната онтология. Предизвикателството е да се покажат възможностите за онтологическото осмисляне и изследване по отношение на реалността на категоризиращото, на категоризиращата субектност. Очаква се да се осмисли особеното на категоризиращото същество спрямо други реалности. Казано на един по-ежедневен език – онтологичната разлика в мисленето на категорията спрямо понятието, идеята, определението и т.н.

Ще се покажат и някои от приложните аспекти на „идеята за категория“, свързани с: преподаването изобщо и по-специално на философия; възможностите на философското знание да подпомага всяка сфера на човешкия живот, чрез обучението в категориално мислене и чрез овладяване на самото категоризиране, а не само на резултатите от категоризирането.

С какво сме свикнали?

Свикнали сме на категориите да се гледа като на „…най-висши определения на битието…“. Не са един и два заслужено авторитетните източници, в които можем да прочетем определения в съгласие с горното. Може да се каже, че това е най-разпространеното разбиране (доколкото изобщо е разбиране) по отношение на категориите и категориалността. Това разбиране се явява в голяма част от коментарната литература върху аристотеловите „Категории“. С помощта на същата идея за категориите се оформя и корпусът на аристотеловият „Органон“, където „Категории“ заемат водещо място. Така всъщност категориите биват разглеждани в достойнството им на средства и инструменти, с които си служим. И биват разглеждани, обсъждани и коментирани именно като средства и инструменти, като се включват и резултатите от употребата на тези средства и инструменти.

Такава посока на разглеждане на категориите е много важна и необходима за изясняване на тяхната идея и не би следвало да бъде пренебрегвана. Ала питането, от което бих желал да изходя, е: що е категория? Този въпрос идва, за да се различи от въпросите: Кои са категориите? За какво могат да служат или да бъдат използвани категориите? Какви резултати се получават в резултат от употребата и използването на категориите? Какви са категориите, и други подобни.

Последните са безспорно интересни въпроси и имат своето място във философското изследване на категориите. Но тези въпроси са възможни при положение, че имаме вече категориите налични или дадени. Те предполагат яснота, че това, за което се говори, са именно категории, а не нещо друго. И оттам насетне вече сме в състояние да ги изброяваме, да ги описваме, да ги ползваме.

Що е категория?

В Четвърта глава на „Категории“ четем: „Всяко от казаното без връзка изразява или някаква субстанция, или някакво количество, или някакво качество, или някакво отношение, или някакво място (или „къде“), или някакво време (или „кога“), или някакво положение, или някакво наличие, или някакво действие, или претърпяване на някакво въздействие.“¹ Нека се фокусираме върху твърдението на Аристотел, че всяко от казаното (нека допълня с – защо не и мисленото) без връзка изразява някаква… и следват изброени десетте категории². Нека помислим върху: казаното (мисленото) без връзка.

Очевидно да се казва или мисли каквото и да е без връзка, не може да бъде достойнство на това, което е мислено или казано без връзка. Казването и мисленето без връзка е постижение на казващия и мислещия. Нещата биват казвани и мислени без връзка, защото има реалност, която е в състояние да произведе, да извърши такова казване и мислене без връзка. И в резултат на такова говорене и мислене без връзка се получава израз, който попада в един от изброените от Аристотел случаи на категоризиране. И така, тук се изправяме пред две различни задачи, които обаче са свързани помежду си: 1/ да се занимаваме с това какво всъщност е говоренето и мисленето без връзка; как е възможно то; що за реалност е тази, която е в състояние да го произвежда; каква е всъщност онтологията на това производство; какво се прави, когато се говори и мисли без връзка? и 2/ да се занимаваме с особеностите на това, как става и какво точно е изразяването на говоренето и мисленето без връзка.

Първата от двете задачи е собствено онтологическата и ще концентрирам усилията си в изясняването й. Вижда се, че цитираният от Аристотел текст не е от най-ясните и само от него трудно може да се направят някакви по-специфични изводи.

По време на семинарните занятия по „Антична философия“ през 1992 година, посветени на Аристотеловите „Категории“, Димка Гичева-Гочева, като на студенти, ни обърна внимание³ на една на пръв поглед езикова особеност на категориите: а именно, че повечето от тях представляват субстантивирани (и не чак дотам субстантивирани) въпроси – колкото-то, каквото-то, спрямо-то, където-то, когато-то…⁴. В някои от преводите се предпочита осъвремененото звучене, което обаче крие опасността да се закрие спецификата на категориите спрямо например определения и понятията.

Питането. Питащото.

И така, тази езикова находка ни дава щастлива възможност да се вгледаме в категоризиращото същество именно от такава гледна точка – през питането, през въпроса.

Едно упражнение за категориалност

Нека тук разкажа за едно авторско упражнение при изясняване на категориалното.

Участниците се разделят на поне две групи. Групите да са около 4 човека, а броят на групите е неопределен и може да варира според броя на участниците, но са нужни поне две групи. На всяка група се дава за задача да зададе колкото може повече въпроси към реалност, думата за която сме изписали на постер хартия. Когато измисляме такава дума за реалност, добре е да се стремим да бъдат разделени по равно броят на тези думи, които имат референт в езика и света около нас, и тези думи, които нямат такъв познат референт. Например в първата група попадат думи като: боза, обувка, химикал, линийка, самолет, читалище, библиотека. А във втората „измислени“ думи като: драмбадър, кинджрата, пртодвен, кръмтиа и т. н. до безкрай. Идеята за думите от втората група е поне ние да не знаем за съществуването на действителна езикова практика, в която въпросната „дума“ да има някакво значение.

Участниците от групите започват да задават въпроси към/за съответната реалност, белязана с въпросните думи или „думи“. Стимулираме ги да задават колкото се може повече въпроси, без оглед на това дали се досещат за някакво значение на думата или не. Например към думата боза, обикновено първоначално участниците се придържат към въпроси изхождащо от значението на думата, което е познато в българския език – въпросите биват от сорта: Вкисната ли е? Кога е направена? Полезна ли е? Колко литра е? и т. н. Но след стимулиране да задават каквито искат въпроси се появяват и такива от вида: Женена ли е? Обича ли сапунки? Колко е възрастна? Къде е учила? От коя планета е?

Същото стимулиране оказваме и в групите с измислените „думи“. След изчерпване на въпросите – разменяме постерите с думи между групите, така че всяка група да получи дума от другия вид и да допълни вече зададените въпроси от предната група с други.

В края на упражнението събираме постерите с думите и въпросите към тях и отбелязваме факта, че за да задаваме въпроси, няма никакво значение към каква реалност ги задаваме – позната или непозната, полу-позната или полу-непозната и т. н.

След това отбелязваме разликата между 1) всички въпроси, които изискват отговор „да“ или „не“, и 2) всички други – които съдържат кое, колко, къде, кога, как, към какво, от какво и т. н. Обратната връзка от упражнението се основава на разликата между питането за непосредствена съответност и категориалното питане. Разликата между тези две ще обсъдим по-нататък в текста.

Да се върнем на питането. Всъщност онтологията на питането е в отнасянето на нещо неналично към нещо налично, или обратното. Онтологията на питащото е в удържането на инициираното отнасяне на даденото и иманото с няманото, на неналичното. За бъде възможен изобщо въпросът / питането, то питащото вече е отнесено до това, която го няма през това, което го има. Отнася се до няманото през иманото. Но явно имаме два вида питане от гледна точка на иманото, през което ще се отнасяме до няманото.

Първият вид питане е през такова имано или дадено, което е нещо непосредствено налично или дадено. Такова непосредствено налично или дадено се бележи с „ето-това“, „ето-онова“, „ето-тук“, „ето-там“, „ето-сега“, „ето-одеве“, „ето-после“, „ето-толкова“, „ето-такова“. Отнасянето, или питането имат следния вид: това ето-това ли е? това ето-онова ли е? това ето-тук ли е? това ето-там ли е? това ето-сега ли е? това ето-толкова ли е? това ето-такова ли е? и т. н.

Вторият вид питане е през такова имано, или дадено, или налично, което включва и други освен непосредствените наличности. Във втория вид питане се произвеждат дадености, които отсъстват в непосредствеността. Такива дадености се изразяват с: КОЕ-тото – с което се произвежда и удържа дадеността на всяко едно „това“ и всяко едно „онова“, а не просто дадеността на"ето-това“ или „ето-онова“, и така се овладява товаст-та и оноваст-та; КЪДЕ-тото – с което се произвежда и удържа дадеността на всяко едно „ето-тук“ и „ето-там“ и се овладява тукост-та и тамост-та. Същото важи и за КОГА-тото и всяка една сегашност, посленост и одевешност. Същото и за КОЛКОТО-то и всяка една ето-толковост. Същото и за КАКВОТО-то и всяка такавост.

Вторият вид питане е възможен именно през идеята за категоризиращото, доколкото категоризиращото е в състояние да овладее не само и единствено непосредственото налично и през него да се отнася до неналичното, но и да превърне самото себе си в основание за непосредствеността на всяка една наличност и даденост и да овладее разликите, чрез които встъпва в съществуване всяка една реалност от сферата на наличното битие.

За да може да се превърне в основание на всяко едно непосредствено налично или дадено, категоризиращото трябва да произвежда реалността на даденото и иманото „без връзка“ с някое точно определено непосредствено налично или дадено, а от себе си да вложи в имането и да получи даденост, която няма достойнството си в непосредствеността. Така категоризиращото, откриващо основанието за категоризирането в самото себе си е в положение да вменява⁵, да обвинява съществуващото в туковост, тамовост, таковост, сегатост, толковост и т. н.

Категориите не са просто определения на битието – категориите са това, с което могат да се получават определености в наличното битие. Но самото категоризиране има достойнството си в удържането на единството в противоречивостта между непосредствено даденото битие или наличност и всяко едно битие или наличност. Вероятно именно обстоятелството, че категоризиращото преодолява ограничеността на непосредствената даденост, дава основание на тълкувателите и коментаторите на „Категории“ да включат категориите в корпуса на „Органона“ и да гледат на категориите като на средство. Именно доколкото те се явяват именно това, чрез което се получава средствеността в битието изобщо, тъй като без тях всъщност се остава единствено и само в сферата на непосредствеността. И онтологическата гледна точка позволява да се преодолее именно това напрежение – на категориите да се гледа единствено и само като на средство. Така получаваме, че категориите, идеята за категориалност е идеята за самата средственост в битието и едва после идва определеността, като резултат от тази средственост. Не бива да се остава с впечатлението, че категориите едва ли не са средства за познавателно, логическо, езиково, онтологическо или каквото и да е отношение към битието. Категориите и идеята за категориалност са самата опо-средственост на битието, на съществуващото, като преодоляване на непосредствеността на битието и съществуващото.

Категоризиращото излиза от непосредствеността на простото питане „Това ето-това ли е?“ и позволява овладяването на всяка една товаст, без връзка с точно някое непосредствено дадено „това“, като се превръща в питащо, през категории – „Това какво е?“.

Излиза от непосредствеността на „Това ето-тук ли е?“ и отива към „Това къде е?“, като в това отиване питащото е понесло на плещите си товара на всяко едно налично „ето-тук“ и „ето-там“ и е готово да поеме за отговор във всяко „там“ и всяко „тук“. Така категоризиращото е това същество, което оживява, което не просто се вселява във всяко „там“ и всяко „тук“. Нещо повече, тези „там“ и „тук“, доколкото не са непосредствено дадени, всъщност са произведени именно от категоризиращото и нямат основание в нищо друго освен в самото него. Категоризиращото е преобразувало непосредственото битие в битие изобщо и по този начин непосредственото битие се превръща в дадено битие, дадено съществуване.

Така питащото престава да бъде просто питащо, а става категориално питащо. То престава просто да удържа единството на непосредственото налично и непосредственото неналично. Категориалното питащо е това питащо, което снема в единство наличното изобщо и неналичното изобщо.

Употребяване на категориите.

Веднъж вече станали, категориите могат да бъдат свеждани до средства и използвани за критерии, определения, за различавания и т. н., и т. н.

Когато по-горе в текста си послужих с изрази от вида: категоризиране и категоризиращо, си дадох сметка за възможните обърквания, ако например под „категоризиране“ се мисли действието, при което чрез налична, вече станала категория се извършва някакво подреждане. Както това става при категориите на боксьорите – където според колкотост-та на килограмите се различават отделните боксьори, след което се определят и групите (наричани категории), в които ще се състезават. Това е пример за употреба, използване на готова категория. Такива примери има от всички области на живота – образование, хотелиерство, спорт, икономика, интернет търсачки и прочее. Много често „категоризирам“ има своето основно значение, мислено като „подреждам спрямо критерий“, „намествам във вид или род“.

Като говорим за категоризиране, всъщност обсъждаме това, което позволява, прави възможно изобщо съществуването на категории. Мислим реалността, която прави категориалността. И от тази гледна точка трябва да бъде преценявано написаното по-горе.

Питане през непосредственото битие.

Непосредственото битие и небитие се овладяват в простото съвпадане на тяхната непосредственост. Обикновено нагледът за такова питане е през представата за чисто сетиво отношение: всяко едно поглеждане към, заслушване към, попипване на, вкусване, помирисване. Това е най-чистото питане през непосредствена наличност. Удържането на непосредствено наличното и неналичното в едно поглеждане-към-ето-това, в едно заслушване-към-ето-това, в едно попипване-на-ето-това. Особеностите на питащото тук личат в разликата между „виждането-на-ето-това“ и „поглеждането-към-ето-това“, което е разликата между простата реактивна усетливост и преобразуващата сетивност.

Питането през всяка една наличност, битие, съществуващо. Категориалността.

Овладява се отношението на неналичното към всяко едно налично, битие, съществуващо. Изразява се в готовността да гледаш, а не просто да „поглеждаш-към-ето-това-точно“. Готовността да слушаш, а не само да се „заслушаш-към-ето-това-точно“.

Научаването да задаваш категориални въпроси е постижение на разумността, което научаване често пъти остава незабелязано и недооценено в индивидуалното развитието на човешката личност. Със сигурност при човешките деца могат да се наблюдават етапи на развитие, при които нямат станалото категориално мислене и питането минава през непосредствено дадената наличност. Което личи в задаването на въпроси, които изискват отговор с „да“ или „не“, както и в способността да разбират само такива въпроси. Така степента на развитие на категориалното мислене може да служи за ориентир за нормалността на интелектуалното и физическото развитие на детските личности в най-ранна възраст – 3-6 години.

Но не само в индивидуалното развитие на някое определено биологично индивидуално разумно можем да наблюдаваме ставането на категориалното. Това всъщност личи при ставането на всяка една общностна разумност. Например в развитието на общностното разумно в научното, политическото, социалното, изкуството и пр. Там могат да се дадат редица примери за ставане на категориалното и това ставане никога не престава, доколкото изброените общности се саморазвиват, с което развиват и категоризиращото.

Бележки

1 Цитира се по Аристотел „Категории“, София 1992, стр. 32. Преводач – Иван Христов.

2 Както отбелязва Иван Христов в предговора към своя превод на „Категории“ на български език – категориите са именно десет в този текст, но в други стигнали до нас текстове от „Метафизика“ и „Физика“ могат да бъдат намерени като осем или дори пет.

3 По-късно вече имахме възможност да се запознаем и с други изследвания, които отчитат този факт като ключов за разбирането на „Категории“, като на J. L. Ackrill, Philipa Foot и др.

4 Някои от преводите на съвременни езици ползват буквално този изказ при изброяването на категориите.

5 Може да се приеме и като игра с думите, но нека отбележим, че категория идва от глагол, първото значение на който е, със значението на „обвинявам, говоря срещу“.

За автора