Публикации

„Битието в една широко схващана онтология има не само свой облик, но и свой "глас", свой специфичен език. Архаичното битие е непременно словесно, текстуално изразено, себеразкриващо се битие. Самото изричане за древните гърци е акт на показване, словесно-текстово означаване... За първите философи битието е винаги изразително, защото е артикулирано, т. е. структурирано по един съвършен начин. За древните гърци тъкмо словото, езикът, текстът, т. е. логосът изобщо, е задължителният принцип на всяка битийна артикулация. Това същевременно означава, че словото - било то епично, поетично, научно, философско - не е просто "дума", а има далеч по-дълбока и по-значима онтологична функция, която прави неща действителни, съществуващи в битиен план.

... Във връзка с това се питаме дали не трябва т. нар. "архаично мислене" да се изведе от второстепенното място на преамбюл към философията на класическия век на Гърция и да му се намери място в една друга скала от ценности, в която първите философи на Древна Гърция да станат и първи философи на Запада изобщо и да им се върне цялата пълнота и сила на изконното начало (архе). Дали не трябва "залезът" или "краят" на западното мислене (както е представен например от Ницше) да ни проясни неговото начало?"