Сашо Марков

Играчът на стъклени перли

В памет на проф. Стефан Васев

Всеки, който е крехък като стъкло, си играе - с какво друго освен с битието СИ. После на подобни люде им хрумва да обхванат БИТИЕТО в цялост - съгласно философския трафарет.

Езикът не е битието - БИТИЕТО Е БИТИЕ. Ако това е великата мъдрост на Сартр, по-скоро на енигматичния Парменид, иде реч за елементарна тавтология - битието не може да бъде изговорено, всички ние имитираме ИЛЮЗИЯТА си за битие. Битието си е Битие. Битието Е. ТО затова е ТО, защото в най-добрия случай може да бъде ОБГОВОРЕНО, обиколено, нагледано. Та какво ли друго може да означава нагледът за добре окръгления Космос... Надеждата за обговаряне на Битието е в това да бъде казано Красиво. Васев мълчеше красиво - сякаш щадеше от нас - не жестоката - а единствената извън религиозната истина правда - да поседнем, да поговорим, аз ще почерпя...

Професор Васев беше Философ - повече мълчеше...

Професорът не се държеше като Професор - достъпен, внимателен, учтив... Учител по благородство...

Васев беше решил за себе си - да обхване Битието с нещо Красиво. Та какво по-красиво от артикулираното Битие - диалогът между съмишленици. И не само раздаваше, подаряваше, чанти с книги от рубриката уж за специално ползване, разбирай - преводни издания на руски. Така и не посмях да помоля за едно книжно тяло. Урокът по благородство, който взех без пари, ме накара - светла памет на Васев - и аз да преподаря почти цялата си библиотека. Естествено, без свидните текстове на Бачо Стефан - както ние, студенти хлапетия, го наричахме. И се ласкаехме на кого е подарил поредната си сериозна статия, адресирана с някакво иронично и дружелюбно послание.

Васев не говореше езика на битието. Васев не беше Парменид... Васев артикулираше битието, играеше си - без никакви лигавщини, а напълно достолепно - с опита да изкаже тъй нареченото битие - КРАСИВО. Може ли да си приличен Философ, без да си поне една втора литератор. И без кой знай какви капитални идеи - капиталните идеи не са капитал. Но Васев беше КАПИТЕЛ - може би външно респектираше със своята солидност, но разбираше идиотите - това си и означава НЕГРАМОТНИЦИ. Васев можеше да ги набие. Не го направи нито веднъж. А си заслужаваше тази българска академична ГИГАНТОМАХИЯ... Големият Хайдегер просто не знае за какво става дума... А уж чувал ГЛАСА на битието.

Стефан Васев се записа в ИСТОРИЯТА на българската - защо ме пали да кажа против ДОМОШАРСКАТА - философия, т. е. против ПОДПИЙНАЛОТО МЪДРУВАНЕ. Той никога не намесваше ФИЛОСОФИЯТА на софра. За Васев софрата беше СОФИЯ - никога Философия. Тя му беше Любима. Убеден съм, че той не може да се спогоди с друга Любовница... Васев беше мъж от ГИГАНТОМАХИЯТА на всичките ни провали. Мълчеше... Затова наужким предпочиташе Софрата. А по цели нощи беше със София - мисли - чете - превежда, и пак размишлява - как да изговорим Битието...

Вродената ми - по Декарт - простотия, исках да кажа яснота - ми говори, че Васев отнякъде се хилоти - ПАК нов закон, пак нови правила, нова ДИБИЛИТАЦИЯ, равна на поредната хабилитация, привидна сръчност по правила. О, Боже, нека маймуните да си останат Хора... Правилата изядоха Хората.

Дейността като субстанция и принцип - ето визитната картичка на човек, който е знаел, че Битието е просто Език - знакова система от Идеи. Васев не преподаваше, въпреки изключителната му диалогичност, а наставляваше мъдро и сякаш уморено. Неговите тогавашни аспиранти - днес професори и началници - блестяха. Защото имаха най-ценния капитал - доверието, че МОГАТ. Васев им го подаряваше, не продаваше, щедро. Колко хора си ПОВЯРВАХА покрай него...