Донка Славова-Соколова

За Стефан Васев - философа по призвание

Дългогодишен сътрудник на Института с активно участие в научното и организационното му развитие, ерудиран учен с подчертан вкус към актуалното и нетрадиционното във философията и в нейния специално-научен и културологичен контекст, талантлив преводач на философска литература, човек ангажиран със злободневните обществени проблеми, чужд на равнодушието до болезненост - такъв ще запомним Стефан Василев-Васев.

Роден е на 21 септември 1939 г. Завършва средно образование в Горна Оряховица, след което в периода 1957-60 г. служи във Военно-морските сили на НРБ. От 1961 до 1967 г. учи във Философския факултет на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". През 1968г. спечелва конкурс за аспирантура в СССР, обявен от Института по философия при БАН и през 1971 г. Защитава в Москва кандидатска дисертация на тема "Естествено-научно обосноваване на активността на отражението". Той е вторият българин (след доц. Аристотел Гаврилов), защитил дисертация под научното ръководство на проф. Филип Геóргиев. През 1972 г. с конкурс е назначен за научен сътрудник в Института по философия при БАН в ръководената от проф. Гиргин Гиргинов (а по-късно от проф. Светослав Славков) секция "Диалектически материализъм". През 1981 г. е избран за ст. н. с. II степен. След ликвидацията на Института по философия "Акад. Т.Павлов" в края на 1988 г., заедно с други колеги е пренасочен към сформираната от акад. Азаря Поликаров Научна група към Централната библиотека с Информационен център на БАН. През 1990 г. чрез конкурс е възстановен като ст. н. с. II ст. в Института по философски науки към БАН и е назначен за завеждащ секция " Онтология и гносеология" до повторното закриване на Института през 1995 г. В новоучредения Институт за философски изследвания при БАН е назначен за ст. н. с. II степен в секция "Епистемология". Ръководи секцията до сливането й със секция "Онтология" през 2004 г. През 1997 г. е избран за ст. н. с. I ст.

Бил е член на НКОН при ВАК, на Факултетния съвет на Философския факултет на СУ "Кл. Охридски", на Управителния съвет на Българската философска асоциация, преподавал е във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", ръководил е няколко аспиранти и проекти.

Ст. н. с. І ст. Стефан Василев - Васев остави впечатляващо философско наследство - четири монографии ("Активността на отражението" С., Наука и изкуство, 1977 г., "Отражение, познание, практика". С., Изд. на БАН, 1979 г., "Гносеологията: класика и съвременност". С., 1996г., "Онтологията. Античност и съвременност". Фабер, 2006 г.), над 60 научни публикации в широк проблемен кръг, включващ методология, епистемология, онтология, диалектика, аксиология, феноменология, типология на научната рефлексивност, гносеологическа природа на социалното и историко-философското познание и обосноваване, взаимовръзка на философията и обществената практика и т. н., някои от които са преведени на руски и английски език. Участвал е с научни съобщения и доклади в световни философски конгреси, в международни симпозиуми и конференции у нас и в чужбина.

Едва ли само доброто философско образование и култура на мислене, формирани в МГУ, бяха причината да бъде изключително прецизен и продуктивен в откриването, поставянето и анализа на проблемите - Стефан беше надарен от Съдбата с редкия талант на философа по призвание. Това е причината и за дългогодишното му близко приятелство с цял ред емблематични руски философи - В. А. Лекторски, В. С. Степин, В. С. Швирьов и др.

Проявяваше изключителна философска информираност, широк и промислен поглед върху философската проблематика, точност на мисълта - резултат от съчетаване на понятийната и логическа прецизност с теоретичната пълноценност на системно-категориалното мислене (едно достижение на предишните поколения български философи, което днес не се цени особено...). Неговите публикации можеха да бъдат ползувани като ръководство за актуална философска проблематика. Умееше да схваща бързо обсъждания проблем, да го позиционира точно в категориалната мрежа на конкретната философска традиция и да очертае онези насоки и нюанси, чието разработване би било перспективно и плодотворно. Често предупреждаваше за опасностите, дебнещи изкушените от "играта на методологически перли." Имаше рядък усет за новото и нестандартното във философията като продължение на вече изявени интелектуални традиции от древността до съвременността. Четеше непрекъснато, даже по време на скучни заседания, използувайки всяка свободна минута - изолирал се от всичко наоколо, съсредоточен и вглъбен, вдаден в четивото (един навик, характерен и за други наши философи по призвание - Сава Петров, Нели Михова, Росен Стъпов, Стоян Николов, Атанас Данаилов...). Имаше изключително богата художествена култура, поддържана естествено и непрекъснато чрез впечатляващото количество книги, изпълнили дома му. Тя присъстваше във философските му произведения, вплетена непринудено в строго научния текст като естествен фон, като древен мит, метафора или стих, напомнящи, че философията е не само мисъл, но и човешка емоция, човешки стремеж към хармонията на Съществуващото, която тласка мисълта към разкриването на тайните й, а човекът е същество ранимо, на което тази хармония със света и хората е извечно необходима...

Ст. н. с. І ст. Стефан Васев имаше и един рядко срещан, подценяван навярно поради недоглеждане дар - дарът на преводач, умеещ да вникне плътно в индивидуалния стил, логика, пристрастия, емоционален свят на превеждания автор-философ и да намери най-адекватния им словесен израз на български език. Към толкова характерния за него перфекционизъм на ерудиран гносеолог и интелектуалната чувствителност към словото той добавяше проникновението на психолога. Неговите преводи са различни по стил, звучене, изразни средства: той съумяваше да направи най-трудното за преводача - във всеки от тях да зазвучи автентичният глас на автора; затова те не само информират, но и подтикват към размисъл, провокиран и от чисто човешка тревога и емоция и приближават максимално читателя до автора. Само книгите, преведени от ст. н. с. І ст. Стефан Василев-Васев от и на руски език, са над 15. За превод на философска литература е удостоен със Съюзната награда на Съюза на преводачите за 1988 г.

Философската публицистика на ст. н. с. І ст. Стефан Василев-Васев, особено след 1987 г., говори за дълбока причастност към социалните проблеми - доказателство за професионална завършеност и пълноценност на всеки философ.

Значимостта на проблемите, които е поставил и анализирал всеки изкушен от любомъдрието в годините на своята интелектуална активност, неговият професионализъм и творческа проницателност, провиждаща бъдещето, определят и философското му дълголетие. Вярвам, че даже ако утрешната философия поеме по непредвидими днес пътища, ст. н. с. І ст. Стефан Василев-Васев ще запази своето достойно място в историята на българското философско развитие.