Даниела Иванова

Теоретичният език и езикът на битието

В този доклад искам да са спра на някои интересни, доста обсъждани проблеми, както и да споделя някои идеи: ще започна с проблематизиране на разликите между различните модуси на езика, като основните модели, които ще спомена са: едно разделение, което проследих в една от статиите на А. Стефанов – философски език, естествен език и научен език, и едно от предложените от Богдан Дянков такива – естествен, научен и формализиран научен език, като разделението, което аз бих искала да ви предложа е по-близко до второто.

Първото различаване, което искам да направя, е въвеждане на различието между естествения език и обзервациония език. Естественият език е различен от обзервационния или езика, на който могат да се описват емпиричните факти, доколкото представянето и тълкуването на емпиричните факти е концептуално натоварено или, ако мога да съм по-точна, доколкото просто отбелязва факти и данни и доколкото е несравнимо по богат и многопластов от всички изкуствено конструирани езици, естественият език остава ключов инструмент за отразяване и описване на ситуации, но в момента, в който въпросните данни или ситуации се предлагат като основания, т. е биват подбрани и кооперирани, за да послужат като база на някакво основано на тях наблюдение, те вече са обект на изразяване за така наречения обзервационен език, който е не само теоретично натоварен, а и терминологично натоварен от съответния научен (теоретичен език). (Според Богдан Дянков научният език се изгражда на базата на естествения език, чрез дистанциране поради въвеждането на специфични езикови еквиваленти, които да визират пряко основните елементи в специфичния концептуален апарат на дадена научна теория. За мен това концептуално натоварване се извършва още на ниво преход естествен – обзервационен език).

В предишното изречение използвах научен и теоретичен език като синоними, но каква е разликата между тях.

Теоретичният език е научен език. Под научен език се разбира съвкупността от теоретичните езици и методологията за тяхното формиране, както и правилата на съотнасяне между компонентите на теоретичните езици и между самите теоретични езици. Научният език включва и отмрелите теоретични езици и техните компоненти, както и теоретичните езици, които вече са извън употреба.

Теоретичните езици не са еднопорядкови или по-точно не би следвало да са – те са в отношение на допълване, преливане и субординация. Както теоретичните езици, така и научният език са в процес на непрекъсната промяна и развитие, като промяната на теоретичния език не е затворена само вътре в него, а се обуславя от въздействието, което останалите теоретични езици оказват върху него или промяната на методологията, която се явява също част от научния език. Визирайки почти придобилото гражданственост разделяне обзервационен-теоретичен език, ще въведем още едно обособяване – „теориен - теоретичен език“. Като теорийни езици отграничаваме езиците на конкретните научни теории.

Какво визираме като говорим за различни езици? Дали разликата се определя и в каква степен се определя от субекта?

Естествения език има универсален характер и полисемантична структура, не се поддава на строга и непротиворечива дефиниция от логическа гледна точка, в него не е налице разграничението обектен-метаезик (по-скоро не е ясно отчленено), не е субектен или по-точно влиянието на субекта е пренебрежимо малко. При формализираните научни езици ролята на субекта е съществена.

В основата на различаването на езиците стоят различните начини на разбиране, възприемане и говорене за света, където ключова е ролята на субекта

Доколкото съвсем опростено можем да приемем, че всеки език се състои от понятия, понятийни структури и закономерности, връзки между тях, и ако приемем закономерностите като сравнително независими, основно подложени на влиянието на субекта остават понятията.

В семиозиса съществуват 4 основни елемента:

1. носител на знака – т.нар десигнат или означаван обект

2. интерпретант- идеален образ на десигната

3. интерпретатор- субектът, който употребява знака

4. значение на знака- фиксирано от субекта значение на знака

Има две дефиниции за „понятие“ на които можем да се опрем, като те са повече допълващи се, отколкото противоречащи си:

А1 – „сборна… група,… от типични представители"(Rosch, 1978)

А2- конструкти или логически абстракции, които изпълняват определена роля и функции и които следват определени изисквания

В посочените по-горе дефиниции ясно се открояват различните роли, които изпълняват понятията, съответно: дескриптивна (категоризираща), прескриптивна и съждителна (касаеща отношенията между понятия) роля. Под „определена“ роля, функции и „определени“ изисквания“ се разбират конкретни такива, а именно подчинени на някаква обща цел или идея. Най често в ролята на обща цел или идея се явява конкретна научна теория, в която понятието попада в система от отношения и взаимовръзки, т.е по своеобразен начин субекта модулира понятията, спрямо теорията, поставяйки ги в ситуации.

I. Как е възможно съществуването тогава на т.нар. „емпирични понятия“?

В този аспект за мен е трудно да приема съществуването на т.нар „наблюдаеми“ или емпирични понятия“ в обзервационния базис на теорията като точно описващи или отразяващи даденото в естествения език, като моите основания са следните:

Обзервационните понятия са вид емпирични конструкти“, като собствено конструктивни у тях са отделни моменти на теоретическо стилизиране и систематизиране на наблюдаеми външни обекти, свойства или отношения, т.е ролята, която обзервационните понятия изпълняват в т.нар. обзервационен език, е ролята, която понятията изпълняват във формализираните езици, т.е обзервационния език е също формализиран език

Схемата на езиците, която се опитах да представя, всъщност е схема на нивото на формализация на езика.

С какво ми помага въвеждането на т. нар. емпирични конструкти?

Доколкото обзервационният език е частично формализиран, това, което представлява интерес за мен, е възможното свеждане или редуциране както на теоретичния до обзервационния език, така и отношението на свеждане или редуциране между теорийните езици и обзервационните езици.

Какво би породило търсенето на свеждане в първия случай – опитът да се придаде значение, валидация както на теоретичните понятия, така и на теоретичните понятия без наблюдаем референт или на т. нар. теоретични конструкти.

В същинският смисъл редукция между обзервационния и теоретичния език е опит всички теоретични термини да се дефинират на базата на тези от обзервационния език и всички съждения в теоретичния език да се сведат да съждения в обзервационния език. Тези условия са твърде силни, доколкото не могат да бъдат осигурени от така наречените кореспондентни правила, които свързват двата езика.

Нека приемем, че теоретичен (теориен) конструкт е фаза от развитието на теоретичното (теорийното) понятие и че в процеса на развитие на дадена наука теоретичните конструкти отпадат или се превръщат в теоретични понятия, както и че обзервационните конструкти са фаза от развитието на обзервационните понятия (използвам обзервационен, за да обознача принадлежността на последните към формализирания обзервационен език).

Какво печелим чрез подобно тълкуване? Един от позитивите е избягването на проблемите на т.нар „инвариантност на значенията“ на Файерабенд, т.е в процеса на теоретична промяна теорийните конструкти са тези, които променят своето значение, а не теорийните понятия, доколкото обзервационният език също подлежи на промяна, същото се отнася и за него (всички разсъждение, които по-долу правя за теорийните конструкти и понятия, следва да се считат отнесени и до обзервационните такива).

Тук естествено възниква въпросът за границите между тези две фази (става дума за конструкт и понятие). Ако не описание на граничното положение или на всеки от етапите, решение би било и представяне на правилата, по които се водим при дефиниране на определено понятие като теорийно понятие или теориен конструкт.

Границата между теорийните конструкти и теорийните понятия е ясно определена – откриването на референт на теоретичните конструкти. /Има случаи, в които за теорийните конструкти не се открива референт – като пример мога да предложа така добре познатия ни случай с етера и етерния вятър/. Точно поради тази причина това разграничение не е достатъчно, за да опише в пълнота отношенията между фазите.

За да опиша по-добре това отнасяне, бих искала да използвам следната аналогия – везна, като състоянието на везната може да се промени във всеки един момент в зависимост от конкретното състояние на теорията, т.е отношението между фазите не е еднопосочно и определено, както и смяната им е възможно да не бъде еднократно действие.

Можем ли да допуснем наличието на теорийните понятия и теорийните конструкти, чието значение да остане инвариантно при набор от различни теории? Във фаза теоретично понятие подобна инвариантност на теоретичното понятие се явява основа на научното развитие, теорийният конструкт обаче напълно се определя от теорията.

Това разглеждане е един опит да реша проблем в предоставената от мен схема, а именно опит да осигуря взаимодействието както между различните обзервационни езици на обзервационно равнище, съответно теорийните езици на теоретично равнище, така и между конкретен обзервационен и конкретен теориен език.

Като последно ниво на изградената схема бих искала да поставя изцяло формализирания език или ако мога така да го определя- чиста знакова система. Но това звено е илюзорно, представно. Изцяло формализирани езици са невъзможни.

Този доклад е една методологическа разработка, опитваща се да представи една не толкова нова, по-скоро модифицирана подредба на модусите на езика, както и да я защити от атаки, търсейки решение на нейните слабости. Основните идеи тук са само рамкирани, като допълнително следва да бъдат разгледани не само незасегнатите проблемни места в представената структура, но и тя да бъде подложена на анализ заедно с други подобни за да се откроят най-ясно нейните позитиви и негативи, както и сферите й на приложимост.

Литература

• Гурова, Л., Какво е понятие, какво е да имаш понятие, сб. Философия, език, наука, ЕОН-2000, София 2003
• Дянков, Б., За природата на езика и езика на науката, сб. Философия, език, наука, ЕОН-2000, София 2003
• Стефанов, А. Езикът във философията и науката, сб. Философия, език, наука, ЕОН-2000, София 2003
• Сб. „Методологически проблеми на физическите науки“ (редакционна колегия: Г. Братоев, А. Поликаров, С. Петров, Ч. Найденов), Издателство на българска академия на науките, София 1980
• Bunge, M., Philosophy and physics. Contemporary philosophy, v. 2, ed. Klibansky, 1968
• Carnap, Rudolf, „Testability and Meaning“. Philosophy of Science 3 (1936): 419–471; (1937): 1–40.
• Encyclopedia of Philosophy, Vol. 9, Ed. D.M. Borchert, Thomson & Gale, 2006
• Giere, Ronald N. Explaining Science. Chicago: University of Chicago Press, 1988.
• Nagel, Ernest. The Structure of Science. New York: Harcourt, Brace, and World, 1961.
• Suppe, Frederick, ed. The Structure of Scientific Theories. 2^nd ed. Urbana: University of Illinois Press, 1977
• Van Fraassen, Bas C. The Scientific Image. Oxford, U.K.: Oxford University Press, 1980

За автора